Česká města
Zahraniční města

Пансионът (Полша)

Героят на книгата „Пансионът“ посещава мястото, където е идвал като дете с баба си – еврейски почивен дом край Варшава, някога пълен с живот, а сега обитаван
от сенки от миналото. От това място започва краткото пътешествие в миналото – реалност, накъсана като в сън, която може да се сглоби единствено
от фрагменти:  снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки
от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, идеологически спорове. Включени в деликатна игра, тези отломки за миг оживяват, преброждат пластовете
на времето, за да се разтворят
в старозаветните му дълбини. Тъжно-иронично, повествованието въвежда читателя в ритуалa на паметта, в който отеква гласът на третото следвоенно поколение. То няма вина, но носи белезите
от травмите, настоява за опрощение
и търси отговорите, заключени от историята.

„Toва е философско повествование
за съществуването, преходността
и тленността, и същевременно литературен ритуал за възкресяване
на спомена. Това е първият в Полша литературен глас на третото поколение след холокоста“.
 (Юстина Соболевска).

Превод: Васил Велчев